28.06.2008 г., 7:43

Светът в малкия град

773 0 6
Хайде да тръгваме, в малкия град
чака ни малкият приказен път.
Бързо да стигнем нашия свят,
знам, че той е в мечтите отвъд.

Нека пълен с усмихнати хора
бъде град, ала с тебе сами
да се гоним без капка умора,
без минута почивка дори.

Да лудуваме ние със слънцето,
а когато залязва, да спираме
да живеем, да чувстваме силно
във гърдите си бясно пулсиране.

На скалата пък после, високо
да качим се във тихата вечер,
да почувстваме колко дълбоко
тя заспала е, без да й пречат...

Вечерта на скалата да седнем,
а притихнало долу морето
да ни кани със него да гледаме
малка приказка горе в небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...