10 ene 2007, 11:55

Свирят цигулките

  Poesía
1K 0 7
Свирят цигулките тънко...
Масата с бяла покривка.
А между нас –
сянката на свещта.
Търкалят се думите –
перли в игра.
Хлябът тежи…

През есента – падат листата
изваяни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чинаров (Георги Милев) Е, на теб какво да ти каже човек като се " ВклиняваШ". Дори нюансите са видими на декаданса. Едно отблязване при мен или - или е трудно достижимо. Но и така моите уважения към всеки твой отзив. Бъди!
  • Djein_Ear (Джейни ) За много години - " Игра на стъклени перли"
  • kity (Кити ) И нищо не е по-леко от Хляба. За много години!
  • писателче (Светослав Иванов) За много години. Жив и здрав!
  • В началото си помислих за декаданса (може и да го има като отзвук), или за играта на стъклени перли... но хлябът... така е, хлябът тежи - дали защото е Тяло Господне или защото е ХЛЯБ? Красиво и изчистено, бяло и изваяно стихотворение. Моите почитания!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...