Jan 10, 2007, 11:55 AM

Свирят цигулките

  Poetry
1K 0 7
Свирят цигулките тънко...
Масата с бяла покривка.
А между нас –
сянката на свещта.
Търкалят се думите –
перли в игра.
Хлябът тежи…

През есента – падат листата
изваяни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чинаров (Георги Милев) Е, на теб какво да ти каже човек като се " ВклиняваШ". Дори нюансите са видими на декаданса. Едно отблязване при мен или - или е трудно достижимо. Но и така моите уважения към всеки твой отзив. Бъди!
  • Djein_Ear (Джейни ) За много години - " Игра на стъклени перли"
  • kity (Кити ) И нищо не е по-леко от Хляба. За много години!
  • писателче (Светослав Иванов) За много години. Жив и здрав!
  • В началото си помислих за декаданса (може и да го има като отзвук), или за играта на стъклени перли... но хлябът... така е, хлябът тежи - дали защото е Тяло Господне или защото е ХЛЯБ? Красиво и изчистено, бяло и изваяно стихотворение. Моите почитания!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...