Свобода

ATEA (Тет)
28 54

6 abr 2010, 11:09

Poesía » De amor

707 0 9

Свобода

Смалявам се по пътя след завоя

в мълчание, постигнато във транс.

Аз няма да съм вече само твоя

в един разложен на тела каданс.

На чувствата отприщен е пороят -

пропускам го със нежен реверанс.

Оставям те със твойта параноя,

че има трети в нашия миманс.

Не съм ти фея, някаква графиня,

която да заключиш в своя замък.

Омръзна ми да бъда просякиня!

Свободна съм!

Защото аз съм пламък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

BuRn_AliVe (Александър)

2010-04-06T22:00:23+03:00

Продължавай да гориш!
vealokin (Венцислав Захариев)

2010-04-06T20:15:11+03:00

Никой не е сам по себе си свободен, дори и пламъкът, свободата винаги е обща. Иначе просто си... сам. Много е истинско!
speihi (Катерина)

2010-04-06T16:26:42+03:00

Да!
DID77 (Димитър Димитров)

2010-04-06T15:35:56+03:00

Това някак е свързано с предишното.
BG-bodil (Люсил)

2010-04-06T14:45:30+03:00

Гори! Дори и някой да те полива със студена вода. Поздрав!
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2010-04-06T14:11:26+03:00

Много мои истини изповядваш!
Затова не мога да не съм пристрастен.
Като Огън на Пламъка ще ти река:
Бъди благословена!!!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-04-06T12:44:36+03:00

Свободна съм!
Защото аз съм пламък.

така е някак
но в стихче е лесно...
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-04-06T12:02:43+03:00

мълчание постигната във транс-харесах и това че си пламък
plami-6 (Плами)

2010-04-06T11:54:25+03:00

Остани пламък! Поздрав!