6 апр. 2010 г., 11:09
Свобода
Свобода
|
Смалявам се по пътя след завоя |
|
в мълчание, постигнато във транс. |
|
Аз няма да съм вече само твоя |
|
в един разложен на тела каданс. |
|
|
|
На чувствата отприщен е пороят - |
|
пропускам го със нежен реверанс. |
|
Оставям те със твойта параноя, |
|
че има трети в нашия миманс. |
|
|
|
Не съм ти фея, някаква графиня, |
|
която да заключиш в своя замък. |
|
Омръзна ми да бъда просякиня! |
|
Свободна съм! |
|
Защото аз съм пламък. |
|
|
|
|
© Тет Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Продължавай да гориш!
-
Никой не е сам по себе си свободен, дори и пламъкът, свободата винаги е обща. Иначе просто си... сам. Много е истинско!
-
Да!
-
Това някак е свързано с предишното.
-
Гори! Дори и някой да те полива със студена вода. Поздрав!
-
Много мои истини изповядваш!
Затова не мога да не съм пристрастен.
Като Огън на Пламъка ще ти река:
Бъди благословена!!! -
Свободна съм!
Защото аз съм пламък.
така е някак
но в стихче е лесно... -
мълчание постигната във транс-харесах и това че си пламък
-
Остани пламък! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
