Свобода
|
Смалявам се по пътя след завоя |
|
в мълчание, постигнато във транс. |
|
Аз няма да съм вече само твоя |
|
в един разложен на тела каданс. |
|
|
|
На чувствата отприщен е пороят - |
|
пропускам го със нежен реверанс. |
|
Оставям те със твойта параноя, |
|
че има трети в нашия миманс. |
|
|
|
Не съм ти фея, някаква графиня, |
|
която да заключиш в своя замък. |
|
Омръзна ми да бъда просякиня! |
|
Свободна съм! |
|
Защото аз съм пламък. |
|
|
|
|
© Тет All rights reserved.
Много е истинско!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
