Apr 6, 2010, 11:09 AM

Свобода 

  Poetry » Love
705 0 9

 

 

Свобода

 


Смалявам се по пътя след завоя

в мълчание, постигнато във транс.

Аз няма да съм вече само твоя

в един разложен на тела каданс.

 

На чувствата отприщен е пороят -

пропускам го със нежен реверанс.

Оставям те със твойта параноя,

че има трети в нашия миманс.

 

Не съм ти фея, някаква графиня,

която да заключиш в своя замък.

Омръзна ми да бъда просякиня!

Свободна съм!

Защото аз съм пламък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Тет All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??