Свобода
|
Смалявам се по пътя след завоя |
|
в мълчание, постигнато във транс. |
|
Аз няма да съм вече само твоя |
|
в един разложен на тела каданс. |
|
|
|
На чувствата отприщен е пороят - |
|
пропускам го със нежен реверанс. |
|
Оставям те със твойта параноя, |
|
че има трети в нашия миманс. |
|
|
|
Не съм ти фея, някаква графиня, |
|
която да заключиш в своя замък. |
|
Омръзна ми да бъда просякиня! |
|
Свободна съм! |
|
Защото аз съм пламък. |
|
|
|
|
© Тет All rights reserved.
Много е истинско!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
