Свобода
Смалявам се по пътя след завоя |
в мълчание, постигнато във транс. |
Аз няма да съм вече само твоя |
в един разложен на тела каданс. |
|
На чувствата отприщен е пороят - |
пропускам го със нежен реверанс. |
Оставям те със твойта параноя, |
че има трети в нашия миманс. |
|
Не съм ти фея, някаква графиня, |
която да заключиш в своя замък. |
Омръзна ми да бъда просякиня! |
Свободна съм! |
Защото аз съм пламък. |
|
|
© Тет Всички права запазени