6.04.2010 г., 11:09 ч.

Свобода 

  Поезия » Любовна
697 0 9

 

 

Свобода

 


Смалявам се по пътя след завоя

в мълчание, постигнато във транс.

Аз няма да съм вече само твоя

в един разложен на тела каданс.

 

На чувствата отприщен е пороят -

пропускам го със нежен реверанс.

Оставям те със твойта параноя,

че има трети в нашия миманс.

 

Не съм ти фея, някаква графиня,

която да заключиш в своя замък.

Омръзна ми да бъда просякиня!

Свободна съм!

Защото аз съм пламък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Тет Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??