19 feb 2011, 7:10

Свободата

  Poesía » Civil
728 0 7

Словославим Свободата,

правото на собствен глас -

туй добре, но пък бедата

е в това, че няма газ.

 

Няма въглища за огрев,

печка - гладна за дърва,

а пък гръмналият погреб

счупи всичките стъкла.

 

И запушваме с картони

дупки, да не влиза сняг.

Кризата и нас подгони

в Европейския ни стяг.

 

Гриповете ни връхлитат,

свива се стомах от глад.

В парламента хич не питат,

а правителства - мълчат.

 

Словославим Свободата,

правото на собствен глас,

а за себе си благата

доразграбва всяка власт.

 

А властта избират мутри

в тоз живот, суров и див.

Ти осъмваш всяка сутрин

беден, зъзнещ... все пак жив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честит празник, rudin!
  • Поздрави за стиха!Много,много истина!
  • "...Но от всички е май,
    по-свободен пияният.
    А пък мъртвият - най!!!)))))))))
  • Рудин,отново си сътворил прекрасено стихотворение.Много точно си описал
    наща жалка действителност.Но докато има хора с богати души като теб си
    заслужава да се живее." все пак жив !"
  • Демокрацията не ни даде свобода, а сЛободия... Сдобихме се с нещо, което не знаехме как да употребим... Венцеславене на такова абстрактно нещо като свободата, на фона на нищожността на социалната ни политика е празнодумство, наистина! Не изневеряваш на стила си, Иване - чудесна гражданска позиция - с удоволствие надникнах!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...