19.02.2011 г., 7:10

Свободата

723 0 7

Словославим Свободата,

правото на собствен глас -

туй добре, но пък бедата

е в това, че няма газ.

 

Няма въглища за огрев,

печка - гладна за дърва,

а пък гръмналият погреб

счупи всичките стъкла.

 

И запушваме с картони

дупки, да не влиза сняг.

Кризата и нас подгони

в Европейския ни стяг.

 

Гриповете ни връхлитат,

свива се стомах от глад.

В парламента хич не питат,

а правителства - мълчат.

 

Словославим Свободата,

правото на собствен глас,

а за себе си благата

доразграбва всяка власт.

 

А властта избират мутри

в тоз живот, суров и див.

Ти осъмваш всяка сутрин

беден, зъзнещ... все пак жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит празник, rudin!
  • Поздрави за стиха!Много,много истина!
  • "...Но от всички е май,
    по-свободен пияният.
    А пък мъртвият - най!!!)))))))))
  • Рудин,отново си сътворил прекрасено стихотворение.Много точно си описал
    наща жалка действителност.Но докато има хора с богати души като теб си
    заслужава да се живее." все пак жив !"
  • Демокрацията не ни даде свобода, а сЛободия... Сдобихме се с нещо, което не знаехме как да употребим... Венцеславене на такова абстрактно нещо като свободата, на фона на нищожността на социалната ни политика е празнодумство, наистина! Не изневеряваш на стила си, Иване - чудесна гражданска позиция - с удоволствие надникнах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...