Feb 19, 2011, 7:10 AM

Свободата

  Poetry » Civic
727 0 7

Словославим Свободата,

правото на собствен глас -

туй добре, но пък бедата

е в това, че няма газ.

 

Няма въглища за огрев,

печка - гладна за дърва,

а пък гръмналият погреб

счупи всичките стъкла.

 

И запушваме с картони

дупки, да не влиза сняг.

Кризата и нас подгони

в Европейския ни стяг.

 

Гриповете ни връхлитат,

свива се стомах от глад.

В парламента хич не питат,

а правителства - мълчат.

 

Словославим Свободата,

правото на собствен глас,

а за себе си благата

доразграбва всяка власт.

 

А властта избират мутри

в тоз живот, суров и див.

Ти осъмваш всяка сутрин

беден, зъзнещ... все пак жив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честит празник, rudin!
  • Поздрави за стиха!Много,много истина!
  • "...Но от всички е май,
    по-свободен пияният.
    А пък мъртвият - най!!!)))))))))
  • Рудин,отново си сътворил прекрасено стихотворение.Много точно си описал
    наща жалка действителност.Но докато има хора с богати души като теб си
    заслужава да се живее." все пак жив !"
  • Демокрацията не ни даде свобода, а сЛободия... Сдобихме се с нещо, което не знаехме как да употребим... Венцеславене на такова абстрактно нещо като свободата, на фона на нищожността на социалната ни политика е празнодумство, наистина! Не изневеряваш на стила си, Иване - чудесна гражданска позиция - с удоволствие надникнах!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...