19 февр. 2011 г., 07:10

Свободата

724 0 7

Словославим Свободата,

правото на собствен глас -

туй добре, но пък бедата

е в това, че няма газ.

 

Няма въглища за огрев,

печка - гладна за дърва,

а пък гръмналият погреб

счупи всичките стъкла.

 

И запушваме с картони

дупки, да не влиза сняг.

Кризата и нас подгони

в Европейския ни стяг.

 

Гриповете ни връхлитат,

свива се стомах от глад.

В парламента хич не питат,

а правителства - мълчат.

 

Словославим Свободата,

правото на собствен глас,

а за себе си благата

доразграбва всяка власт.

 

А властта избират мутри

в тоз живот, суров и див.

Ти осъмваш всяка сутрин

беден, зъзнещ... все пак жив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честит празник, rudin!
  • Поздрави за стиха!Много,много истина!
  • "...Но от всички е май,
    по-свободен пияният.
    А пък мъртвият - най!!!)))))))))
  • Рудин,отново си сътворил прекрасено стихотворение.Много точно си описал
    наща жалка действителност.Но докато има хора с богати души като теб си
    заслужава да се живее." все пак жив !"
  • Демокрацията не ни даде свобода, а сЛободия... Сдобихме се с нещо, което не знаехме как да употребим... Венцеславене на такова абстрактно нещо като свободата, на фона на нищожността на социалната ни политика е празнодумство, наистина! Не изневеряваш на стила си, Иване - чудесна гражданска позиция - с удоволствие надникнах!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...