nikikomedvenska (Ники Комедвенска)
27 513
28 may 2014, 10:02

Свободата, Санчо... 

  Poesía » Filosófica
1885 3 15

Аз съм свършен човек. Аз съм мъртъв от няколко часа...

Имах холче и кухничка с много удобен диван.

Исках само да дремна до старата чамова маса,

а след туй да погледам живота на цветен екран.

 

Ала все не отварям очи и съмнение няма –

проживях си животеца, бял ден до днес не видял.

Ето, виждам сред облаци – махат ми татко и мама,

и по всичко личи, че в съня си ей тъй съм умрял.

 

Мойте две дъщери ще омесят бисквити и жито,

ще поплачат на гроба, ще тръгнат за вкъщи пеша...

А пък аз ще поема напът и света ще проскитам

без багаж и обувки – с едната си гола душа.

 

Ще прескоча в Париж, ще обходя за ден Калахари

и на къщата в село ще кацна под покрива крив,

много мъртъв... Погребан! Обаче така благодарен,

че за пръв път проглеждам, от живите двойно по-жив.

 

Не зад девет стени върху някакво жалко диванче,

с ежедневен маршрут и заключена здраво врата.

Ако знаеше дон Кихот, щеше да каже на Санчо – 

свободата започва от първия час на смъртта.

 

© Ники Комедвенска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??