Аз съм свършен човек. Аз съм мъртъв от няколко часа...
Имах холче и кухничка с много удобен диван.
Исках само да дремна до старата чамова маса,
а след туй да погледам живота на цветен екран.
Ала все не отварям очи и съмнение няма –
проживях си животеца, бял ден до днес не видял.
Ето, виждам сред облаци – махат ми татко и мама,
и по всичко личи, че в съня си ей тъй съм умрял.
Мойте две дъщери ще омесят бисквити и жито,
ще поплачат на гроба, ще тръгнат за вкъщи пеша...
А пък аз ще поема напът и света ще проскитам
без багаж и обувки – с едната си гола душа. ...