3 may 2007, 12:03

Свободен

  Poesía
833 0 0
Свободен

Студ и нощ, по-черна от преди.
Тишината те души в прегръдка тясна.
Стелят се наблизо грапави следи.
Аромат на кръв - все още прясна.

Усещаш - поглед те изгаря.
Сковано е от страх сърцето.
Тътен от небето проговаря -
погледни я във лицето!

Две челюсти изляти от стомана,
два рубина в огън разтопени,
тялото ти - плътска рана
без жал разкостят заслепени.

Празен поглед за луната сива.
Изстинал разум за мечти.
Вълчи вой се тъничко извива.
Кълбо от бяла светлина лети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...