Свободен

Свободен

Студ и нощ, по-черна от преди.
Тишината те души в прегръдка тясна.
Стелят се наблизо грапави следи.
Аромат на кръв - все още прясна.

Усещаш - поглед те изгаря.
Сковано е от страх сърцето.
Тътен от небето проговаря -
погледни я във лицето!

Две челюсти изляти от стомана,
два рубина в огън разтопени,
тялото ти - плътска рана
без жал разкостят заслепени.

Празен поглед за луната сива.
Изстинал разум за мечти.
Вълчи вой се тъничко извива.
Кълбо от бяла светлина лети.