3 мая 2007 г., 12:03

Свободен

835 0 0
Свободен

Студ и нощ, по-черна от преди.
Тишината те души в прегръдка тясна.
Стелят се наблизо грапави следи.
Аромат на кръв - все още прясна.

Усещаш - поглед те изгаря.
Сковано е от страх сърцето.
Тътен от небето проговаря -
погледни я във лицето!

Две челюсти изляти от стомана,
два рубина в огън разтопени,
тялото ти - плътска рана
без жал разкостят заслепени.

Празен поглед за луната сива.
Изстинал разум за мечти.
Вълчи вой се тъничко извива.
Кълбо от бяла светлина лети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...