12 may 2011, 22:02

Свят

1.3K 1 17

Заблудени,

      забързани,

            залисани,

в суетата своя собствена

завинаги орисани.

Пътници в лабиринта

на живота заградени,

това сме всички ние,

 малки и големи.

Животът ни минава

в заблуждение и суета,

така било е от вечни времена.

......

А какво ли ще е, ако можем,

макар за малко да прозрем,

че този свят на нас е поверен,

и егото свое да заложим

в името на бъдещия ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Бориславов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и истинско! Вярвам, че към днешна дата вече си прозрял, че светът е на нас поверен! Повече от всякога за бъдещия ден трябва от его и от много неща да се отървем!
  • Благодаря:
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    nininini (Нина Иванова)
    anibani (Ани )
    N-e-L (Нел )
  • Надявам се неще е вечни времена...Харесва ми!!!
  • Страхотно! Поздравления!
  • истинско...земно послание носи стиха ти..
    мъдро и светло...Васил, сърдечен поздрав за теб.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...