12 may 2011, 22:02

Свят

1.3K 1 17

Заблудени,

      забързани,

            залисани,

в суетата своя собствена

завинаги орисани.

Пътници в лабиринта

на живота заградени,

това сме всички ние,

 малки и големи.

Животът ни минава

в заблуждение и суета,

така било е от вечни времена.

......

А какво ли ще е, ако можем,

макар за малко да прозрем,

че този свят на нас е поверен,

и егото свое да заложим

в името на бъдещия ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Бориславов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и истинско! Вярвам, че към днешна дата вече си прозрял, че светът е на нас поверен! Повече от всякога за бъдещия ден трябва от его и от много неща да се отървем!
  • Благодаря:
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    nininini (Нина Иванова)
    anibani (Ани )
    N-e-L (Нел )
  • Надявам се неще е вечни времена...Харесва ми!!!
  • Страхотно! Поздравления!
  • истинско...земно послание носи стиха ти..
    мъдро и светло...Васил, сърдечен поздрав за теб.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...