12 мая 2011 г., 22:02

Свят

1.3K 1 17

Заблудени,

      забързани,

            залисани,

в суетата своя собствена

завинаги орисани.

Пътници в лабиринта

на живота заградени,

това сме всички ние,

 малки и големи.

Животът ни минава

в заблуждение и суета,

така било е от вечни времена.

......

А какво ли ще е, ако можем,

макар за малко да прозрем,

че този свят на нас е поверен,

и егото свое да заложим

в името на бъдещия ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Бориславов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и истинско! Вярвам, че към днешна дата вече си прозрял, че светът е на нас поверен! Повече от всякога за бъдещия ден трябва от его и от много неща да се отървем!
  • Благодаря:
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    nininini (Нина Иванова)
    anibani (Ани )
    N-e-L (Нел )
  • Надявам се неще е вечни времена...Харесва ми!!!
  • Страхотно! Поздравления!
  • истинско...земно послание носи стиха ти..
    мъдро и светло...Васил, сърдечен поздрав за теб.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...