Заблудени,
забързани,
залисани,
в суетата своя собствена
завинаги орисани.
Пътници в лабиринта
на живота заградени,
това сме всички ние,
малки и големи.
Животът ни минава
в заблуждение и суета,
така било е от вечни времена.
......
А какво ли ще е, ако можем,
макар за малко да прозрем,
че този свят на нас е поверен,
и егото свое да заложим
в името на бъдещия ден!
© Васил Бориславов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
