12.05.2011 г., 22:02

Свят

1.3K 1 17

Заблудени,

      забързани,

            залисани,

в суетата своя собствена

завинаги орисани.

Пътници в лабиринта

на живота заградени,

това сме всички ние,

 малки и големи.

Животът ни минава

в заблуждение и суета,

така било е от вечни времена.

......

А какво ли ще е, ако можем,

макар за малко да прозрем,

че този свят на нас е поверен,

и егото свое да заложим

в името на бъдещия ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Бориславов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и истинско! Вярвам, че към днешна дата вече си прозрял, че светът е на нас поверен! Повече от всякога за бъдещия ден трябва от его и от много неща да се отървем!
  • Благодаря:
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    nininini (Нина Иванова)
    anibani (Ани )
    N-e-L (Нел )
  • Надявам се неще е вечни времена...Харесва ми!!!
  • Страхотно! Поздравления!
  • истинско...земно послание носи стиха ти..
    мъдро и светло...Васил, сърдечен поздрав за теб.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...