Наливай ме във чашата кристална
на влюбеното си до смърт сърце.
Рисувай ме в картина гениална
с прикрито от загадките лице.
Аз вино силно съм – ще те опия,
ще влея блясък в твоите очи.
А от портрета ще струи магия,
която тайните ще премълчи.
Във песен нова ти ме композирай
и на сирените ме подари.
А после със любов перо избирай
и в страстни стихове ме опиши.
И аз ще пея със вълни зелени,
във плен ще взема твоята душа.
Ще мина през безкрайните вселени
и във стиха ти огнен ще горя.
Защото съм и вино, и магия,
и стих, и песен в морска дълбина.
За теб света във дланите ще скрия...
Защото аз съм влюбена жена.
© Любка Славова Todos los derechos reservados