Feb 1, 2014, 9:22 PM

Свят между дланите

  Poetry » Love
770 0 4

Наливай ме във чашата кристална

на влюбеното си до смърт сърце.

Рисувай ме в картина гениална

с прикрито от загадките лице.

 

Аз вино силно съм – ще те опия,

ще влея блясък в твоите очи.

А от портрета ще струи магия,

която тайните ще премълчи.

 

Във песен нова ти ме композирай

и на сирените ме подари.

А после със любов перо избирай

и в страстни стихове ме опиши.

 

И аз ще пея със вълни зелени,

във плен ще взема твоята душа.

Ще мина през безкрайните вселени

и във стиха ти огнен ще горя.

 

Защото съм и вино, и магия,

и стих, и песен в морска дълбина.

За теб света във дланите ще скрия...

Защото аз съм влюбена жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...