21 nov 2007, 19:38

Свят (миниатюри)

  Poesía » Otra
1K 0 9
 

Грейна стаята сега;
лицето ми обля се в топлина.
Бяла тишина. Присъствието
ти я приласка.

---

Даряваш ми нежност и вяра.
Ти кажи дали светът е за двама.
Любовта единствено тогава в него е завещана.

---

Много чистота носиш
в своята душа. Превръщаш
мъдростта в поетична светлина.
Рисуваш пъстра обичта.

---

Вятър безпощадно разпиля
последните есенни листа -
късче жълто злато по широките поля
.


ПП. приемам и вербална критика, освен посредством оценки :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...