21 nov 2007, 19:38

Свят (миниатюри) 

  Poesía » Otra
736 0 9
 

Грейна стаята сега;
лицето ми обля се в топлина.
Бяла тишина. Присъствието
ти я приласка.

---

Даряваш ми нежност и вяра.
Ти кажи дали светът е за двама.
Любовта единствено тогава в него е завещана.

---

Много чистота носиш
в своята душа. Превръщаш
мъдростта в поетична светлина.
Рисуваш пъстра обичта.

---

Вятър безпощадно разпиля
последните есенни листа -
късче жълто злато по широките поля
.


ПП. приемам и вербална критика, освен посредством оценки :)

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??