21 нояб. 2007 г., 19:38

Свят (миниатюри)

1K 0 9
 

Грейна стаята сега;
лицето ми обля се в топлина.
Бяла тишина. Присъствието
ти я приласка.

---

Даряваш ми нежност и вяра.
Ти кажи дали светът е за двама.
Любовта единствено тогава в него е завещана.

---

Много чистота носиш
в своята душа. Превръщаш
мъдростта в поетична светлина.
Рисуваш пъстра обичта.

---

Вятър безпощадно разпиля
последните есенни листа -
късче жълто злато по широките поля
.


ПП. приемам и вербална критика, освен посредством оценки :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...