Грейна стаята сега;
лицето ми обля се в топлина.
Бяла тишина. Присъствието
ти я приласка.
---
Даряваш ми нежност и вяра.
Ти кажи дали светът е за двама.
Любовта единствено тогава в него е завещана.
---
Много чистота носиш
в своята душа. Превръщаш
мъдростта в поетична светлина.
Рисуваш пъстра обичта.
---
Вятър безпощадно разпиля
последните есенни листа -
късче жълто злато по широките поля.
ПП. приемам и вербална критика, освен посредством оценки :)
© Любослава Всички права запазени