21.11.2007 г., 19:38

Свят (миниатюри)

1.1K 0 9
 

Грейна стаята сега;
лицето ми обля се в топлина.
Бяла тишина. Присъствието
ти я приласка.

---

Даряваш ми нежност и вяра.
Ти кажи дали светът е за двама.
Любовта единствено тогава в него е завещана.

---

Много чистота носиш
в своята душа. Превръщаш
мъдростта в поетична светлина.
Рисуваш пъстра обичта.

---

Вятър безпощадно разпиля
последните есенни листа -
късче жълто злато по широките поля
.


ПП. приемам и вербална критика, освен посредством оценки :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...