19 may 2009, 11:03

"Свято" дело

  Poesía
739 0 6

Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.

Един през друг залагат си капани
в зениците със кървави следи.
Кой повече с лъжите си ще хване?...
За стръв се ползват всякакви лъжи.

"Гласувайте за нас, да ви оправим!"
Апелите им ехото ги носи.
Хората се чудят... Те не знаят...
Това не са ли полови въпроси?

Истината, като слънце скрита
зад облаци от празни обещания.
Наднича и не смее да попита
как се лекуват нейните страдания...

Цялата страна като дъга е.
Всеки цвят крещи да е начело.
"Керванът си върви, а псето лае."
Предизборно... Лъжливо... "Свято" дело!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неизневеряващ на своя искрен стил,
    ти винаги успяваш, в перото въплътил,
    да пресъздаеш болни теми или болната любов
    и чакаме със нетърпение всеки твой стих нов!
    Поздравления, Вальо, харесах пак!
  • “Цялата страна като дъга е.
    Всеки цвят крещи да е начело.”


    Не могат тук като дъгата
    политическите цветове
    с хармония да украсят страната –
    за политиците е тя земя, а не небе...!

    Но всеки цвят от политиката,
    с лъжи пак обещава ни небе...
    И щом начело е, започва се борбата -
    Земята ни делят си “на парче”!

    Поздравления за твоето стихотворение!
  • А така, ето ги отново гражданските. Много те харесвам като зачекнеш силните на деня
    П.П. Просто се сетих... Преди изборите: "-г-н Асан, г-н Асан!", а след изборите: "Марш от тука ве **мка ви ********."
  • Злободневно и верно!
    След някой друг ден ще се чува: тяхната м**а!
    Поздрави, Вал*!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...