19 мая 2009 г., 11:03

"Свято" дело

743 0 6

Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.

Един през друг залагат си капани
в зениците със кървави следи.
Кой повече с лъжите си ще хване?...
За стръв се ползват всякакви лъжи.

"Гласувайте за нас, да ви оправим!"
Апелите им ехото ги носи.
Хората се чудят... Те не знаят...
Това не са ли полови въпроси?

Истината, като слънце скрита
зад облаци от празни обещания.
Наднича и не смее да попита
как се лекуват нейните страдания...

Цялата страна като дъга е.
Всеки цвят крещи да е начело.
"Керванът си върви, а псето лае."
Предизборно... Лъжливо... "Свято" дело!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Неизневеряващ на своя искрен стил,
    ти винаги успяваш, в перото въплътил,
    да пресъздаеш болни теми или болната любов
    и чакаме със нетърпение всеки твой стих нов!
    Поздравления, Вальо, харесах пак!
  • “Цялата страна като дъга е.
    Всеки цвят крещи да е начело.”


    Не могат тук като дъгата
    политическите цветове
    с хармония да украсят страната –
    за политиците е тя земя, а не небе...!

    Но всеки цвят от политиката,
    с лъжи пак обещава ни небе...
    И щом начело е, започва се борбата -
    Земята ни делят си “на парче”!

    Поздравления за твоето стихотворение!
  • А така, ето ги отново гражданските. Много те харесвам като зачекнеш силните на деня
    П.П. Просто се сетих... Преди изборите: "-г-н Асан, г-н Асан!", а след изборите: "Марш от тука ве **мка ви ********."
  • Злободневно и верно!
    След някой друг ден ще се чува: тяхната м**а!
    Поздрави, Вал*!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...