Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна,
като глътка от бистър
поток, върнал ми бодростта.
След това призова ме
да повярвам във нея,
като единствена мисъл
за чудо желано...,
да молитствам без думи,
само с душата,
а сърцето ми бъде
дом за всяко начало.
Знам, в незнайна тъма,
че ще бъда спасена!
В бездни житейски
сломили духа.
Светлината се свърза
завинаги с мене,
посочила пътя
с будни очи за света!
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados