28.12.2022 г., 8:42

Свързване

349 0 2

Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна,
като глътка от бистър
поток, върнал ми бодростта.

След това призова ме
да повярвам във нея,
като единствена мисъл
за чудо желано...,
да молитствам без думи,
само с душата,
а сърцето ми бъде
дом за всяко начало.

Знам, в незнайна тъма,
че ще бъда спасена!
В бездни житейски
сломили духа.
Светлината се свърза
завинаги с мене,
посочила пътя
с будни очи за света!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...