Dec 28, 2022, 8:42 AM

Свързване

  Poetry
348 0 2

Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна,
като глътка от бистър
поток, върнал ми бодростта.

След това призова ме
да повярвам във нея,
като единствена мисъл
за чудо желано...,
да молитствам без думи,
само с душата,
а сърцето ми бъде
дом за всяко начало.

Знам, в незнайна тъма,
че ще бъда спасена!
В бездни житейски
сломили духа.
Светлината се свърза
завинаги с мене,
посочила пътя
с будни очи за света!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...