Dec 28, 2022, 8:42 AM

Свързване

  Poetry
355 0 2

Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна,
като глътка от бистър
поток, върнал ми бодростта.

След това призова ме
да повярвам във нея,
като единствена мисъл
за чудо желано...,
да молитствам без думи,
само с душата,
а сърцето ми бъде
дом за всяко начало.

Знам, в незнайна тъма,
че ще бъда спасена!
В бездни житейски
сломили духа.
Светлината се свърза
завинаги с мене,
посочила пътя
с будни очи за света!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...