Сякаш плача

3 nov 2007, 13:05

Poesía

624 0 3

Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици
и с елени гордо крача,
бягам с яростни тигрици.
Но в душата сякаш плача...
Приказка във свят незнаен
сред градина с мед полята.
Златен кът във сън безкраен.
Ала... плаче ми душата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сякаш плача

Искате да прочетете повече?

Propuestas