Сякаш плача
Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици
и с елени гордо крача,
бягам с яростни тигрици.
Но в душата сякаш плача...
Приказка във свят незнаен
сред градина с мед полята.
Златен кът във сън безкраен.
Ала... плаче ми душата.
Всеки търси свойто чудо,
знам - и ти смирено чакаш.
И аз така! Но малко друго,
че душата плаче сякаш...
Идвам, ето! Било жалко,
казваш, да живея в здрача.
Стига, спри! Почакай малко,
че в душата... сякаш плача...
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици
и с елени гордо крача,
бягам с яростни тигрици.
Но в душата сякаш плача...
Приказка във свят незнаен
сред градина с мед полята.
Златен кът във сън безкраен.
Ала... плаче ми душата.
Всеки търси свойто чудо,
знам - и ти смирено чакаш.
И аз така! Но малко друго,
че душата плаче сякаш...
Идвам, ето! Било жалко,
казваш, да живея в здрача.
Стига, спри! Почакай малко,
че в душата... сякаш плача...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Косева Todos los derechos reservados
