Aske (Петя Косева)
110 452
3 нояб. 2007 г., 13:05

Сякаш плача 

  Поэзия
586 0 3
Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...

Рея със ято птици
и с елени гордо крача,
бягам с яростни тигрици.
Но в душата сякаш плача...

Приказка във свят незнаен
сред градина с мед полята.
Златен кът във сън безкраен.
Ала... плаче ми душата.

Всеки търси свойто чудо,
знам - и ти смирено чакаш.
И аз така! Но малко друго,
че душата плаче сякаш...

Идвам, ето! Било жалко,
казваш, да живея в здрача.
Стига, спри! Почакай малко,
че в душата... сякаш плача...

© Петя Косева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??