Aske (Петя Косева)
110 452
3.11.2007 г., 13:05 ч.

Сякаш плача 

  Поезия
584 0 3
Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...

Рея със ято птици
и с елени гордо крача,
бягам с яростни тигрици.
Но в душата сякаш плача...

Приказка във свят незнаен
сред градина с мед полята.
Златен кът във сън безкраен.
Ала... плаче ми душата.

Всеки търси свойто чудо,
знам - и ти смирено чакаш.
И аз така! Но малко друго,
че душата плаче сякаш...

Идвам, ето! Било жалко,
казваш, да живея в здрача.
Стига, спри! Почакай малко,
че в душата... сякаш плача...

© Петя Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??