СЯНКА
Този ден – с аромат на море
запристъпва с крилете на чайки.
Провидях – как в протрито сетре –
тъмнотата се сви – в запетайка.
В късна есен – на зимния праг –
затанцува в зениците пролет.
Лъкатушно (но с вяра) – зигзаг –
опна стан и душата – за полет.
И светът – разсъблечен разкош –
заблещука – във цвят всесезонен.
Тъжна приказка – дългата нощ ...