17 nov 2017, 13:37

Сянка

  Poesía
1.3K 2 5

СЯНКА

 

Този ден – с аромат на море

запристъпва с крилете на чайки.

Провидях – как в протрито сетре –

тъмнотата се сви – в запетайка.

 

В късна есен – на зимния праг –

затанцува в зениците пролет.

Лъкатушно  (но с вяра) – зигзаг –

опна стан и душата – за полет.

 

И светът – разсъблечен разкош –

заблещука – във цвят всесезонен.

Тъжна приказка – дългата нощ

днес е сянка от вчерашен спомен.

 

31.08.2017

Б.а.:След поредната операция на очите ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...