17 nov 2017, 13:37

Сянка

  Poesía
1.4K 2 5

СЯНКА

 

Този ден – с аромат на море

запристъпва с крилете на чайки.

Провидях – как в протрито сетре –

тъмнотата се сви – в запетайка.

 

В късна есен – на зимния праг –

затанцува в зениците пролет.

Лъкатушно  (но с вяра) – зигзаг –

опна стан и душата – за полет.

 

И светът – разсъблечен разкош –

заблещука – във цвят всесезонен.

Тъжна приказка – дългата нощ

днес е сянка от вчерашен спомен.

 

31.08.2017

Б.а.:След поредната операция на очите ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...