17.11.2017 г., 13:37 ч.

Сянка 

  Поезия
1002 2 5

СЯНКА

 

Този ден – с аромат на море

запристъпва с крилете на чайки.

Провидях – как в протрито сетре –

тъмнотата се сви – в запетайка.

 

В късна есен – на зимния праг –

затанцува в зениците пролет.

Лъкатушно  (но с вяра) – зигзаг –

опна стан и душата – за полет.

 

И светът – разсъблечен разкош –

заблещука – във цвят всесезонен.

Тъжна приказка – дългата нощ

днес е сянка от вчерашен спомен.

 

31.08.2017

Б.а.:След поредната операция на очите ми...

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??