СЯНКА
Този ден – с аромат на море
запристъпва с крилете на чайки.
Провидях – как в протрито сетре –
тъмнотата се сви – в запетайка.
В късна есен – на зимния праг –
затанцува в зениците пролет.
Лъкатушно (но с вяра) – зигзаг –
опна стан и душата – за полет.
И светът – разсъблечен разкош –
заблещука – във цвят всесезонен.
Тъжна приказка – дългата нощ
днес е сянка от вчерашен спомен.
31.08.2017
Б.а.:След поредната операция на очите ми...
© Донка Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
