Сянка по ъглите

11 oct 2015, 18:50

Poesía » De amor

383 0 1

Така копнях да съм светулка,
едничка, малка светлина,
дори във мрак и нощ забулена,
да съм ти пуснала искра.

Така копнях да съм частица,
от безкрайното сърце,
с което знам, че можеш да обичаш.
Можеш. Но явно не и мен.

Какво бях – сянка по ъглите,
пълнеж за часовете скучни,
усещане, което отлита,
щом тръгна и забравиш, че съм се случвала?

Във някой сън дали ме нарисува?
Дали запомни поне едно докосване?
Дори не бе ти нужно с мен да се сбогуваш…
А аз без теб… Горчиво анатемосване…

11.10.2015г.
гр. Сопот

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЛуЛу

2016-03-24T23:05:04+02:00

Много тъжно. Нека не забравяме - важен е цялостният ни житейски път, а не малките битки като връзки с хора, които не заслужават страданието, хвърлено по тях. Успех!