Така копнях да съм светулка,
едничка, малка светлина,
дори във мрак и нощ забулена,
да съм ти пуснала искра.
Така копнях да съм частица,
от безкрайното сърце,
с което знам, че можеш да обичаш.
Можеш. Но явно не и мен.
Какво бях – сянка по ъглите,
пълнеж за часовете скучни,
усещане, което отлита,
щом тръгна и забравиш, че съм се случвала? ...