Сянка по ъглите
Така копнях да съм светулка,
едничка, малка светлина,
дори във мрак и нощ забулена,
да съм ти пуснала искра.
Така копнях да съм частица,
от безкрайното сърце,
с което знам, че можеш да обичаш.
Можеш. Но явно не и мен.
Какво бях – сянка по ъглите,
пълнеж за часовете скучни,
усещане, което отлита,
щом тръгна и забравиш, че съм се случвала?
Във някой сън дали ме нарисува?
Дали запомни поне едно докосване?
Дори не бе ти нужно с мен да се сбогуваш…
А аз без теб… Горчиво анатемосване…
11.10.2015г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
