3 may 2007, 15:15

Сянка в светлината 

  Poesía
1003 0 11
Аз съм твоята Черна луна
и ме носиш отляво в гърдите -
като болка, като дива трева
сред която заспиват звездите.
Аз съм бяла, но с черен копнеж
те обличам, край теб се обвивам
като дим, като воали от скреж
и пламтя, и печална изстивам.
Ти си моето слънце - гориш
и запалваш искриците разум.
От гнева ми сам безгласно крещиш.
Аз съм твоя съдба, нежност, казън.
Златно с черно се вплита - игра.
Светлината със сянка. Магия.
В чаша кристална налей любовта.
Пий. До дъно. И аз с теб ще пия.

© Аризема Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??