3 мая 2007 г., 15:15

Сянка в светлината 

  Поэзия
1005 0 11
Аз съм твоята Черна луна
и ме носиш отляво в гърдите -
като болка, като дива трева
сред която заспиват звездите.
Аз съм бяла, но с черен копнеж
те обличам, край теб се обвивам
като дим, като воали от скреж
и пламтя, и печална изстивам.
Ти си моето слънце - гориш
и запалваш искриците разум.
От гнева ми сам безгласно крещиш.
Аз съм твоя съдба, нежност, казън.
Златно с черно се вплита - игра.
Светлината със сянка. Магия.
В чаша кристална налей любовта.
Пий. До дъно. И аз с теб ще пия.

© Аризема Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??