Аз съм твоята Черна луна
и ме носиш отляво в гърдите -
като болка, като дива трева
сред която заспиват звездите.
Аз съм бяла, но с черен копнеж
те обличам, край теб се обвивам
като дим, като воали от скреж
и пламтя, и печална изстивам.
Ти си моето слънце - гориш
и запалваш искриците разум.
От гнева ми сам безгласно крещиш.
Аз съм твоя съдба, нежност, казън. ...