Сянка в светлината
Аз съм твоята Черна луна
и ме носиш отляво в гърдите -
като болка, като дива трева
сред която заспиват звездите.
Аз съм бяла, но с черен копнеж
те обличам, край теб се обвивам
като дим, като воали от скреж
и пламтя, и печална изстивам.
Ти си моето слънце - гориш
и запалваш искриците разум.
От гнева ми сам безгласно крещиш.
Аз съм твоя съдба, нежност, казън.
Златно с черно се вплита - игра.
Светлината със сянка. Магия.
В чаша кристална налей любовта.
Пий. До дъно. И аз с теб ще пия.
и ме носиш отляво в гърдите -
като болка, като дива трева
сред която заспиват звездите.
Аз съм бяла, но с черен копнеж
те обличам, край теб се обвивам
като дим, като воали от скреж
и пламтя, и печална изстивам.
Ти си моето слънце - гориш
и запалваш искриците разум.
От гнева ми сам безгласно крещиш.
Аз съм твоя съдба, нежност, казън.
Златно с черно се вплита - игра.
Светлината със сянка. Магия.
В чаша кристална налей любовта.
Пий. До дъно. И аз с теб ще пия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аризема Всички права запазени
.
