9 nov 2007, 9:22

Сянка върху есенни листа

1K 0 25

Красива есен. Попила багри от дъгата,

размесени в палитра от лъчи.

И цялата – обсипана в позлата –

омая е за нашите изплакани очи.

 

Нагазвам плахо във тревата -

килим разстлала е от шарени петна

под краката ми. Като в отплата,

усещам сянката на нашите мечти.

 

Застанал си отново срещу светлината –

сянка от листа. Вгледай се във тях -

като, че хиляди сърца туптят в две.

Магия е!

 

Душата ми е онемяла…

Непосилна красота, която само

есента внушава – с малко цвят –

постигнала такъв ефект!

 

Благодат за сетивата!

Какво ли означава

да се влюбиш във такъв момент?!

Сянка върху есенни листа, преплела нашите сърца.

            Написано от Lingerie /Ники/  и  Nella_gold /Нели/

07.11. 2007

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Благодат за сетивата!
    Какво ли означава
    да се влюбиш във такъв момент?!"

    В първия момент го прочетох
    "Благодаря за сетивата!..."

    Още се събуждам...
    Обаче и в двата варианта ме потопи в приятности...
    Много ви се радвам за красотата, с която сте се обляли.
    И аз ще си открадна малко от нея...
    Поздрав!
  • Есенна палитра!!!
  • Рисунка,с четка светлина.
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • Браво на дуета, чудесна картина!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...