9.11.2007 г., 9:22

Сянка върху есенни листа

1K 0 25

Красива есен. Попила багри от дъгата,

размесени в палитра от лъчи.

И цялата – обсипана в позлата –

омая е за нашите изплакани очи.

 

Нагазвам плахо във тревата -

килим разстлала е от шарени петна

под краката ми. Като в отплата,

усещам сянката на нашите мечти.

 

Застанал си отново срещу светлината –

сянка от листа. Вгледай се във тях -

като, че хиляди сърца туптят в две.

Магия е!

 

Душата ми е онемяла…

Непосилна красота, която само

есента внушава – с малко цвят –

постигнала такъв ефект!

 

Благодат за сетивата!

Какво ли означава

да се влюбиш във такъв момент?!

Сянка върху есенни листа, преплела нашите сърца.

            Написано от Lingerie /Ники/  и  Nella_gold /Нели/

07.11. 2007

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Благодат за сетивата!
    Какво ли означава
    да се влюбиш във такъв момент?!"

    В първия момент го прочетох
    "Благодаря за сетивата!..."

    Още се събуждам...
    Обаче и в двата варианта ме потопи в приятности...
    Много ви се радвам за красотата, с която сте се обляли.
    И аз ще си открадна малко от нея...
    Поздрав!
  • Есенна палитра!!!
  • Рисунка,с четка светлина.
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • Браво на дуета, чудесна картина!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...