Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща -
разцъфтяла обич, на обяд ме прегръща,
чезне в топлото ми тяло огнена тръпнеща,
после по пътя противоположен се връща.
Лунно сребриста, грациозно разлистена,
зове ме в нощите към ручеи избистрени,
под плачещи върби, ниско надвиснали
със звезди, накацали по сведени листи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse