Сянката на спомена

Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.

От плевели изчистена, при мен се завръща -
разцъфтяла обич, на обяд ме прегръща,
чезне в топлото ми тяло огнена тръпнеща,
после по пътя противоположен се връща.

Лунно сребриста, грациозно разлистена,
зове ме в нощите към ручеи избистрени,
под плачещи върби, ниско надвиснали
със звезди, накацали по сведени листи.

Шепот за обич, обречени дълги целувки.
Очите пият на любовта си светлината.
Тела се вият в нежни, страстни милувки.
Тихо заспиват, потънали в тъмнината...

14 06 2016