Сянката на спомена
Сянката на спомена
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща -
разцъфтяла обич, на обяд ме прегръща,
чезне в топлото ми тяло огнена тръпнеща,
после по пътя противоположен се връща.
Лунно сребриста, грациозно разлистена,
зове ме в нощите към ручеи избистрени,
под плачещи върби, ниско надвиснали
със звезди, накацали по сведени листи.
Шепот за обич, обречени дълги целувки.
Очите пият на любовта си светлината.
Тела се вият в нежни, страстни милувки.
Тихо заспиват, потънали в тъмнината...
14 06 2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
