14 oct 2016, 23:49

Съботна закачка

  Poesía
518 0 3

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.

 

Нова седмица ме чака.
Трябва сила и кураж.
Мъкне раница глупакът
както фермерът - сенаж.

 

Потен, изморен, без сили,
щом пристигна в моя дом,
всичко трябва да прибирам,
после тенджера, котлон...

 

Щом завърша със храната
и съдбата си коварна,
Пак задачка, хем позната-
дрехи чакат за пералня.

 

Как жените се оправят
в този динамичен век?
Духове не им помагат.
Мъж е половин човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Развесели ме
  • Вал,това вече е илюзия
    жената ни е впрегнала юзда
    вече сме във нов етап,прелюдия
    матриархат,тежко му на мъжа.
  • Поздравления за финала, Вал! Толкова добре изведен – убедително и логично.
    Благодаря ти от името на всички жени!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...