Съботна закачка

Poetry

517 0 3

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.

Нова седмица ме чака.
Трябва сила и кураж.
Мъкне раница глупакът
както фермерът - сенаж.

Потен, изморен, без сили,
щом пристигна в моя дом,
всичко трябва да прибирам,
после тенджера, котлон...

Щом завърша със храната
и съдбата си коварна,
Пак задачка, хем позната-
дрехи чакат за пералня.

Как жените се оправят
в този динамичен век?
Духове не им помагат.
Мъж е половин човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

JujuBuju (Миглена Миткова)

Развесели ме

2016-10-15T09:59:14+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Вал,това вече е илюзия
жената ни е впрегнала юзда
вече сме във нов етап,прелюдия
матриархат,тежко му на мъжа.

2016-10-15T06:01:03+03:00
voda (Елица Ангелова)

Поздравления за финала, Вал! Толкова добре изведен – убедително и логично.
Благодаря ти от името на всички жени!

2016-10-15T03:48:31+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0